Осите са жилещи насекоми, хранещи се предимно с нектар и други насекоми. Съществуват около 5 000 различни вида оси. Най-често срещаните вредители у нас са жълтите европейски оси. Големината им е между 10 и 20мм, с жълти и черни ивици по тялото.
Най-често осите се социализират в колонии и са разделени на касти. Кастите се състоят от женски оси, работнички, мъжки оси и царица. Царицата се буди от зимен сън в средата на Април. Тя изгражда между 10 и 20 камери в които отглежда първите женски работници. Клетките на гнездото са шестоъгълни, в които тя полага непрекъснато, нови яйца. До есента старата царица умира заедно с колонията, оставяйки след себе си само новите царици. От началото до края на сезона, колонията достига между 3 000 и 30 000 оси. Новите царици, напускат в търсене на кухи дървета, в които да прекарат зимния сезон. Общуват помежду си чрез феромони. При нападение над гнездото им, те излъчват сигнали, към останалите оси от колонията. Мобилизирани заедно, жилещите насекоми са способни да нападнат агресор в рамките на петнадесет секунди.
Повечето оси обичат да живеят в близост до хората.
Те строят гнездата си в земни дупки, близо до сметища, в тъмни и хладни места, дървесни хралупи, храсти, дупки в стените, къщички за птици, тераси, шкафове, под покривни пространства и керемиди.
Жилят единствено женските оси, мъжките служат единствено за оплождане на новите царици.
Осите не са носители на опасни зарази и се считат за полезни насекоми. Без тяхното опрашване на насажденията и унищожаване на вредни насекоми по селскостопански култури, животът на хората би бил изключително труден.
Еднократно ухапване от насекомото, макар болезнено, предизвиква локална подутина, но се счита за безобидно за хора без алергия към отровата. Опасно е когато човек бъде нападнат от колония и е ужилен многократно, в които случай е възможно настъпването на анафилактичен шок, фатален при липса на бързи лекарски мерки.
