Борба с Мравки

Мравките са създадени в следствие на еволюция от оса подобни, преди около 110 - 130 милиона години. Класифицирани са повече от 12 500 до 22 000 вида. Мравката лесно се идентифицира със своите антени и отличителна структура.

Мравките създават и живеят в колонии, които могат да заемат огромни територии, състоящи се от милиони единици.  По-големите колонии се състоят предимно от стерилни безкрили женски, които принадлежат към кастата на "работниците", "войниците", или други специализирани групи. Почти всички колонии имат няколко плодородни мъжки мравки, наречени "дронове" и една или повече плодородни женски наречените "дами". Колониите са "супер организми" поради способността си да работят като едно цяло, с цел подкрепа на колонията.

Мравките са колонизирали почти всяка точка на Земята. Единствените не колонизирани от мравки места са Антарктида и няколко отдалечени или негостоприемни острови. Мравките виреят в повечето екосистеми и могат да формират 15-25% на наземно животинската биомаса. Техният успех в толкова много различни среди, е благодарение на тяхната социална организация, способността им да променят местообитанията си, както и да се защитяват.

Мравките разделят труда си, имат силна комуникация, и способност за решаване на проблеми. Тези факти, са извор на вдъхновение и обект на изследване от нас хората.  Поради способността им да се възползват от ресурси, ние често гледаме на тях като вредители, тъй като те са способни да унищожават култури.

Мравката е с размер от 0.75 до 5.2 мм, като най-големята е кралицата която е дълга около 6 до 15 мм, когато е с разперени криле.  Мравки се различават по цвят, като повечето мравки са червени или черни.

Мравките се различават от други насекоми с наличието на извити антени, мета плеврални жлези, и свивката на втория коремен сегмент. Тялото им се състои от три отделни сегмента.
Подобно на други насекоми, мравките имат екзоскелет - или външно покритие, което осигурява защитна броня анкерирана в точките на залавяне на мускулите. Насекомите нямат бели дробове, но вместо това, кислород и други газове, като въглероден диоксид преминават през екзоскелета им, чрез малки клапани, наречени дихателни отвори. Вместо кръвоносни съдове, мравката има дълга, тънка, перфорирана тръба по продължение на горната част на тялото, наречена "гръбна аорта". Гръбната аортата функционира като сърце и изпомпва хемолимфа към главата и органите. Нервната система се състои от вентрална тръба, която се намира по дължината на тялото и няколко ганглия и отклонения.

Главата на насекомото, съдържа много сетивни органи. Както повечето насекоми, очите на мравките, се състоят от многобройни малки лещи, свързани заедно. Зрението им е отлично за откриване на движение, но остротата на зрението им не е добра. Допълнително притежават и три малки очи, разположени в горната част на главата, които им помагат за разпознаване на нивото на светлина.  Повечето мравки имат лошо-до-посредствено зрение и някой подземни видове са напълно слепи.  Двете антени, прикрепени към главата са органи помагащи им да откриват химически вещества, въздушни течения и да усещат вибрации, както и се използват за предаване и приемане на сигнали чрез докосване. Мравката има две силни челюсти - мандибули, използвани за пренасяне на храна, манипулация на обекти, изграждане на гнезда, и отбраната.  Някои видове, събират храна в джобове в устата си, която предават на други мравки или техните ларви.

Мравката има 6 крайника, прикрепени за "гръдния кош" или така наречената "мезозона".

Само репродуктивните мъжки и женски, имат криле.  Крилата на кралицата падат, след, така нареченият "брачен полет".  Колониите им, се състоят от различни по размер работници, като тези с по голям ръст обикновено се класифицират, като войници."Войниците", често имат непропорционално по-големи глави, и съответно по-силни челюсти, което ги прави по ефективни в борбата.

Животът на една мравка започва от яйце.  Ако яйцеклетката е оплодена, потомството ще бъде женско, а ако ли не, то ще бъде от мъжки пол. Мравките се развиват чрез пълна метаморфоза с етапите на ларва, преминаващи през какавиден етап преди да се  очертаят като възрастни.  Ларвата е до голяма степен неподвижна и разчита изцяло на грижата на работниците. Хранителният процес на ларвите се извършва, като работника повръща течна храна, която те поглъщат. Ларвите преминават през 4 или 5 какавидни етапа до пълния им разтеж. Ларвите и какавидите трябва да се държат на сравнително постоянни температури, за да се гарантира правилното развитие.

Новият работник прекарва първите няколко дни от неговия живот в грижи за кралицата и младите, а след това тя се присъединява към копаенето на гнездото, и по-късно се включва към защитата и събирането на храна. Тези промени понякога са доста резки, и определят така наречените времеви касти.

В зависимост от вида си, мравките атакуват чрез ухапване, ужилване или изпускане на химикални вещества или киселина.

Много животни могат да се учат на поведение чрез подражание, но мравките са единствената група насекоми, при които се наблюдава интерактивно преподаване .

Колониите могат да живеят сравнително дълъг живот. Работните мравки могат да живеят до седем години, а кралицата до 15 години.

Повечето подходи за контрол, унищожават само мравките, които са видими. Ефективната тактика е  унищожаване на гнездото, за да се предотврати завръщането на тези вредители. Различните видове мравки, изискват различен вид обработка.

Коментари са забранени.